Ранни гръцки партии
Ранните гръцки партии се създават между 1821 и 1832 г. Възникването и организирането им е въз основа користни и социални интереси. При формирането на тези партии има значение страната на образованието на лидерите и техните семейни отношения. Всички ранни гръцки партии са клиентелистки.[1]
Към 1841 г. от общо 103-ма гръцки политици 22-ма са парики (т.е. пришълци), 5-има са от Атина (по това време наброяваща около 10 хил. жители), 24-ма от Морея, 8 – от островите и 44-ма от Румели, т.е. Континентална Гърция. По социален статус сред тези 103-ма гръцки политици по това време преобладават коджабашите, следвани от корабособствениците и пришълците, като сред последните преобладават фанариотите.[2]
Партии
[редактиране | редактиране на кода]- Руска партия, наричана още партията на напистите или мужиците. Начело ѝ е Теодор Колокотрони. В нея има земевладелци и търговци, както и духовници и интелигенция. Не е малък броя и на бившите въстаници в нейните редици. Руската партия е единствената, която проявява тенденция към налагане на протекционизъм. Сред лидерите ѝ са Константин Канарис, Кицос Тзавеллас и Андреас Метаксас.[3]
- Френска партия, наричана още партията на мосхоманга или националната партия се ползва с влияние предимно сред средите на бившите въстаници и паликари, бивши арматоли и клефти. Начело ѝ е Йоани Колети. Партията е силно регионална и свързана с Румелия. Френската партия разчита на набиращия мощ банков капитал в страната, свързан основно с Франция, откъдето и името ѝ. Неоземлените селяни и пришълци са също неин твърд електорат. Споделя либерална вътрешна политика и силно националистическа спрямо Високата порта – гръцка външна политика. Настроена компромисно спрямо баварският кралски двор. Сред лидерите ѝ са Йоанис Макриянис, Димитриос Вулгарис и Николаос Кризиотис.[4]
- Английска партия, наричана още партията на барлеите или редингота е изразител на интересите на едрите земевладелци и най-вече корабособствениците и английския банков капитал. Фанариотите са изцяло в лагера ѝ. Начело ѝ е Александро Маврокордато. Партията няма социална база с изключение на ограничена такава в относително по-големите селища. Английската партия е реформистка и освен това желае конституция. Във външната политика отстоява линията на мирни и добросъседски отношения с Високата порта, разчитайки на постепенна и повсеместна елинизация на Османската империя с подкрепата на Англия. Сред лидерите ѝ са Спиридон Трикупис и Андреас Заимис.[5]
След „пролетта на народите“ и Кримската война, времето на ранните гръцки партии отмира.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 68
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 66
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 68 – 69
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 67 – 68
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 67
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 68 – 71
